* „Пък децата ни да му мислят, голяма свинщина и скотщина им оставяме. Да ги пази Господ…“
Взето назаем
Един много сърдит, не – гневен, текст на една много мила и усмихната наша съгражданка, Малина Цоневска, бивша учителка, майка на двама сина, завършила Югозападния университет, артист по душа и занимания (с пластика и други). Справедливо гневен. Защото всички се вайкаме от опростачването, профанизацията, чалгализацията, но главно на думи; а то (само) с думи не става, трябва съучастие, подкрепа на живо, съпричастност. Г-жа Цоневска говори за две конкретни чудесни скорошни музикални събития в Троян, но то се отнася и за много други неща...
НЕ МИ СЕ ЩЕ да обидя някого, всеки си знае „теглото“ – детските травми, възпитанието, манталитета, характера, темперамента... Хубави емоции вчера...
По-нова публикация
