Отворено писмо до г-н Ярослав Кукерски

Ярослав Кукерски

* „Иди после казвай, че няма „писано“, съдба – катастрофираш с колата си (в Троян), зад теб кара млад мъж, който се втурва да ти помага и ти помага така, сякаш си му роден брат… а за капак научаваш, че е с корени от златна Прага“

Лично

 

СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ (няма как да те нарека другояче след случилото се)! Мина време, месец и горница, и сигурно си мислиш, че съм забравил. Не съм, няма как! Защото доброто не се забравя, то е смисълът, същината на всичко.

СЕГА да кажа на другите какво се случи. Връщахме се от София с жена ми, бях поуморен от купона до късно с приятели и кръстосването (зад волана) из (полу)европейската ни столица, бързах за една среща в Троян и вече...

Нататък