* „Победителят Пео вдигна победоносно ръце, обиколи с маршова стъпка игрището, изпращаше въздушни целувки на момичетата и се тупкаше в гърдите: „Аз съм шампионът, аз съм най-добрият!“
ПОМОЩНОТО игрище се намираше в задния двор на училището и граничеше с телена ограда към улицата, свързваща улиците „Любен Каравелов“ и „Христо Ботев“. Не си спомням добре с асфалт ли беше застлано или с циментово покритие, но беше много неравно и на него се провеждаха часовете по физическо и играеха баскетбол неангажираните в баскетболната школа на „Чавдар“. Именно там, на коша откъм улицата, по цял ден прекарваше Пепо (Пео), ученик в Селскостопанския техникум в Троян и живеещ в къщата...