Синджирът си иде, а козата я няма (7)

* „Бързо притичвах до Бирхалето под Пощата и си купувах сиренак“
* „Истински оригинален полендак беше. Живееше във фабриката, на третия етаж със семейството си“ * „Панелите скокнаха педя-две нагоре, барабар с курниците, зайчарниците и ветропоказателя“ * „Аз куражлийски прескочих, обаче сръндакът се втурна срещу мен“

Троянски спомени

Любомир Досев

Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно и може би по-правилното би било „мемоари“. Но това не е толкова важно, важното е, че става дума за един много жив, живописен, сладкодумен, информиран, с тънък усет за детайла (единичното) и...

Нататък