* „Само такива като мен отиват, дивят се на американската действителност и се връщат. За младите няма надежда за връщане. Дано се лъжа!!!”
Третата американска „бележка” на нашия човек в Чикаго – Стефан Генков, гостуващ от месец и нещо на дъщеря си Маргарита и семейството й в щатския мегаполис, е малко по-различна от предишните две. Не е толкова възторжена. Даже изобщо не е възторжена. Явно носталгията по дебневенските баири (от години авторът живее в родното си Дебнево) е надделяла над американските прелести. Което на някои ще се стори нелогично и ирационално; но едва ли е съвсем така. Долавя се и нещо друго – още по-минорно, направо плашещо. Че мнозина от нашите хора, отишли да си търсят късмета по света (в случая в САЩ), ги мъчи носталгията. Мъчи ги, дори да не искат да си признаят. Но малцина смятат да се върнат, по-младите пък - изобщо не смятат. И причината не е в тях (там), а тук (в нас). „Дано се лъжа!!!”, с едва доловима надежда завършва г-н Генков. Дано, казваме и ние. Но се сещаме за оня жесток лаф „А дано, ама надали”…
По-нова публикация
