In memoriam: 3 години без големия Минко Занковски

* Делата на съзидателите остават и след тях. Въпросът е какво остава след разрушителите?

По-долу ви представяме един текст за Минко Занковски. За големия Минко Занковски - алпинистът, патриотът, мъжкарят, бунтовният черноосъмец, модерният възрожденец, основал училище – уникалното Училище за планински водачи в с. Черни Осъм, Троянско… Текстът е писан от негов съмишленик, планинар (и бунтар) от поколението на Минко Занковски – Румен Дамянов, който бяга от България преди 25 години; а от две десетилетия живее в Савоя и работи като като електромеханик по въжените линии, пистьор в противолавинната служба и спасител, автор е и на множество разкази и очерци за планината и нейните хора, както и на книгата „Планинарски хроники”. Поводът пък е мълвата – че Училището за планински водачи ще затвори врати. Мълва, стигнала до Алпите.

Текстът на Румен е и своеобразен „In memoriam” в памет на Минко Занковски, който си отиде точно преди 3 години – на 22 октомври 2006 г., повален от нелепата болест. Отиде си, но остана. Делата на съзидателите остават и след тях. Въпросът е какво остава след разрушителите?

Мирослава Иванова ***

*** Мирослава е троянка, живее в София и работи като журналист в сп. „Бела”; тя ни изпрати текста на Румен Дамянов, с когото се е срещнала и разговаряла за Минко Занковски.

Нататък