17-ят Празник на сливата и троянската сливова
Вечно включен телевизор, даващ турски сериал
"(...) И накрая, преди РУСИНА да се качи на сцената, се изкушавам да ви прочета едно стихотворение, писано специално за 17-ия Празник на сливата и троянската сливова. Писала го е троянска авторка, която държи да запази анонимност - почитателка на сливовото сладко и сливовия плод, но колеблива фенка на сливовата ракия. И въпреки колебанията си тя признава, че е голяма почитателка на сливаро-ракиджийското ни шоу и му се радва от първото му издание през далечната вече 1992 г.
ТРОЯНСКА ИДИЛИЯ
В стара сливова градина
радостно пчела жужи.
Ето, лятото отмина,
сливоберът наближи.
И ще грейнат сред тревата
кофи в ярки цветове,
за да събере родата
брулените плодове,
с тях москвичът да затрака
по неравен черен път,
да подскача под капака
дългият сливарски прът.
Вече е готов казана.
Под терасата – дърва.
Във мазето – сто буркана,
все големи при това.
Чакат ни проблеми, криза,
ситен дъжд, дълбока кал,
вечно включен телевизор,
даващ турски сериал.
Но в Троян ще се налива –
греян или изстуден –
споменът за синя слива,
за пчела и слънчев ден.
Н. Г.
По-нова публикация
